И тази година директорът на GATE, проф. Силвия Илиева, беше сред панелистите на Green Transition 4.0., най-големият международен форум в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), посветен на зелената трансформация, организиран от Dir.bg и 3Enews.
Тя беше сред участниците в дискусията “Тенденции в цифровизацията и киберсигурността на ЦИЕ”, заедно с Валентин Мундров – служебен министър на електронното управление, проф. д-р Георги Ангелов – зам. министър на иновациите и растежа, НЦВ Княз Борис Търновски – княз Търновски и херцог Саксонски, Саша Билич – изпълнителен директор, APIS IT Хърватия и президент на Euritas, Симеон Кърцелянски – мениджър „Киберсигурност“, Дарио Зорич – регионален ръководител по цифровизацията в Министерството на външните работи на Дания и Коби Фридман – основател на Findings.co, и Кристина Ешкенази – председател на Биотехнологичен и здравен клъстър и модератор на панела.
Проф. Илиева запозна аудиторията с водещите приоритети в дейността на GATE, а именно приложните изследвания на института в различни направления като „Градове на бъдещето“ и „Цифрово здравеопазване“ за развитие на устойчивост и подобряване на качеството на живот на хората – да работим и живеем по-лесно, при по-добри условия.
„Използвайки потенциала на изкуствения интелект, нашите изследователи разработват цифров двойник на София и пространство за данни като допълващи се технологии за иновации. Те подпомагат интелигентното споделяне на данни, анализите и симулациите, свързани с изследване на качеството на въздуха, градското планиране и проектиране, пешеходната достъпност, комфорта на градската среда, както и това хората да могат да дадат своята обратна връзка и принос за подобряване на градските условия, в които живят и работят“, отбеляза проф. Силвия Илиева.
Тя разказа и за разработения от GATE инструмент за оценка на пешеходната достъпност на жилищните сгради до различни градски услуги и обекти като детски градини, училища, зелени площи, медицински центрове и болници, транспорт, спортни съоръжения, базиран на концепцията на 15-минутния град. Въз основа на събрания набор от данни от над 27 хил. обекта от интерес в София и на 15-минутния достъп до тях е изчислен индексът на пешеходна достъпност на територията на район „Лозенец“. Извършеният анализ подпомага вземането на решения за планирането на нова инфраструктура задоволяваща нуждите на гражданите на пешеходно разстояние, водещо до намаляване на трафика и задръстванията, понижаване на въглеродните емисии и като цяло подобряването на качеството на живот в града.
Проф. Илиева обърна внимание и на това, че натрупания опит и разработените инструменти и анализи се прилагат от GATE и в Европейски проект за създаване на пространство от данни в сферата на мобилността и транспорта. Проектът обединява усилията на повече от 40 партньори в посока споделяне на данни и създаване на нови бизнес модели и услуги в градската мобилност. Институт GATE като хъб на Международната асоциация за пространства от данни, е локален технологичен партньор в София. Сред българските партньори са Столична община и Центърът за градска мобилност, заедно с които GATE работи по създаване на нови приложения, подпомагащи придвижването на гражданите с градски транспорт и т.нар. „зелени средства“ като скутери, електрически велосипеди и автомобили, както и такива, свързани с паркирането и пешеходното придвижване.
GATE е координатор и на европейския проект VELES, целящ да стимулира иновациите в Югоизточна Европа чрез създаване на регионално пространство от данни за интелигентно здравеопазване и устойчива местна екосистема в България, Гърция, Кипър и Румъния. По този проект, в който от българска страна участват също Министерството на електронното управление, Телелинк Бизнес Сървисис ЕАД и Биотехнологичен и здравен клъстер – България, се развиват авангардни технологии като големи данни, изкуствен интелект и интернет на нещата в полза на персонализираната медицина, информираното вземане на решения и подобряването на здравните услуги.
„Този проект е значима стъпка в стремежа на GATE като хъб на Международната асоциация за пространства от данни да стимулира базирана на данни национална и регионална икономика чрез инициирането на пространства от данни в стратегически сектори като здравеопазването“, каза още проф. Илиева.
Фотокредит: @Bulfoto