„Вие имате силата да предефинирате границите на възможното. Министерството на образованието и науката ще продължи да бъде ваш партньор и съюзник в усилията за създаване на устойчива и иновативна среда“, каза проф. Галин Цоков, министър на образованието и наука, в официалното си приветствие към форума.

Проф. Георги Вълчев, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ подчерта, че „Центровете за върхови постижения са централната точка на цялата интелектуална мисъл, която притежава българската научна общност“.

„Работата на GATE е от ключово значение не само за развитието на нашия град, но и за региона.“, посочи Иван Гойчев, зам.-кмет по дигитализация и иновации и допълни, че Столична община си партнира с GATE по пет свързани с данни проекти.

Проф. Анастас Герджиков, председател на Борда на директорите на GATE, подчерта, че „GATE е дом на над 50 талантливи изследователи и има значително влияние както на  национално ниво, така и в цяла Европа“.

Постиженията на институт GATE бяха представени под формата на интервю на проф. Силвия Илиева, директор на GATE, със „Свръх човекът” Георги Ненов. „Да ръководя екип, който поставя България в челните редици на технологичното развитие, е най-голямото ми постижение.“, отговори проф. Илиева на въпрос за най-голямото й постижение като директор.

Основен лектор на форума беше проф. Преслав Наков, професор и ръководител на катедра по обработка на естествен език към Университета за изкуствен интелект „Мохамед бин Зайед“. Той е част от основния екип на MBZUAI’s Institute for Foundation Models, който разработи Jais, най-добрият в света голям езиков модел (LLM) с отворен код, ориентиран към арабския език, Nanda, най-добрият хинди модел в света, и LLM360, първият наистина отворен LLM. Темата му „Към наистина отворени, безопасни и реални големи езикови модели“ обсъди стратегии за гарантиране, че големите езикови модели (LLM) остават безопасни и реални. Презентацията обхвана механизмите за безопасност, включени в Jais. Представени бяха и други инициативи на Института за фундаментални модели на MBZUAI, като LLM360, наистина отворен и прозрачен фундаментален модел. Беседата предизвика изключителен интерес на публиката и предизвика оживена дискусия.

Панелите през първия ден на форума бяха съсредоточени върху горещи теми, свързани със създаването на стойност в пространствата за данни, напредъка на градската устойчивост чрез иновативни технологии, регламенти за изкуствен интелект (ИИ) и мобилизиране на ИИ срещу дезинформацията.

В Панел 1: „Бъдещето на споделянето на данни – възможности и създаване на стойност в пространствата за данни“, бе обсъдено как пространствата за данни могат да създават стойност. Представен бе напредъка на България в разработването на девет пространства за данни с пилотни проекти в областитео интелигентни градове и здравеопазване. Акцеенти от презентациите бяха предизвикателствата, свързани с поверителността на данните в телекомуникациите и стартирането на първото пространство от данни в градска среда в България.

Панел 2: „Преосмисляне на градската устойчивост – цифровите двойници и пространствата от данни на преден план“ представи градските цифрови двойници (UDT) и пространствата от данни като технологии, революционизиращи градското планиране. От управление на наводнения до интерактивни инструменти за граждани, експертите демонстрираха иновативни приложения – движеща сила на по-интелигентни и устойчиви градове.

Панел 3: „Предварително и експериментално регулиране на ИИ“ подчерта, че адаптирането на регулирането на ИИ изисква смело експериментиране. Бяха поставени акценти върху  новата лаборатория за експериментално регулиране на GATE и потенциала на регулаторните „пясъчници“ за насърчаване на иновациите при гарантиране на съответствие с регулаторната рамка.

Панел 4: „Използване на ИИ за борба с дезинформацията“ представи ИИ като ключ към справянето с дезинформацията. Експертите споделиха авангардни подходи, използвайки генеративен ИИ, опит от индустрията и гледни точки на гражданите за борба с фалшивите новини.

Между панелите изследователите на GATE представиха за първи път своя „говорещ“ 3D цифров двойник на София, предназначен да подпомага вземането на решения в области като мобилност и енергийна ефективност. (Виж видеото по-долу)

През втория ден четири семинара разгледаха новаторски технологии, използвани за развитието на по-интелигентни градове, управление и здравеопазване.

Семинар 1: „Практически технологии за развитие на градски цифрови двойници (UDT).“ обсъди  трансформиращата сила на UDT технологията. Бяха анализирани инструментите и стандартите зад внедряването на UDT. Участниците придобиха практически опит в интегрирането и визуализирането на градски данни за създаване на по-интелигентни и по-устойчиви градове.

Семинар 2: „Градските цифрови двойници – от данни до интелигантни решения“ обсъди реални потребителски казуси на UDT  с фокус справяне с предизвикателства като изменението на климата и градската мобилност; изграждане на обитаеми, проходими градове с авангардни симулации и проектиране на екологични транспортни системи, използващи UDTs.

Семинар 3: „Интелигентно правителство и дезинформация“ изследва специфични за езика инструменти за откриване на дезинформация на български с помощта на AI и NLP. Бяха разкрити тенденциите за дезинформация на изборите през 2024 г., като бе изследвано тяхното въздействие върху демократичните процеси. Друг фокус беше наблюдението на Кодекса за поведение относно дезинформацията, който обединява политиците и гражданското общество за справяне с местните предизвикателства.

Семинар 4: „Цифрово здравеопазване – Диагностични и прогностични иновации“ представи две ключови области. Първата бе фокусирана върху изследванията на ЕС в цифровото здравеопазване, демонстрирайки ролята на Института в ранната диагностика на Алцхаймер чрез федеративно обучение. Втората демонстрира медицински иновации, включително наблюдение на пациенти в реално време чрез хибридни алгоритми за обучение и платформи за данни.

Третият ден включваше два майсторски класа относно регулациите на ИИ и борбата с дезинформацията. Първият –  „Как да се подготвим за закона за ИИ на ЕС?“ представи новия Закон за изкуствения интелект на ЕС и предостави практическо ръководство за изграждане на базирана на риска и етична програма за управление на ИИ.

Майсторският клас „Борба с дезинформацията в цифровата ера“ се фокусира върху авангардни методи за откриване и борба с дезинформацията. Курсът изследва как да се идентифицира и управлява дезинформация с помощта на ИИ и дигитални инструменти и сподели най-добри практики и идеи от водещи европейски инициативи.

Второто издание на AEC Hackathon, съорганизирано от GATE, събра над 50 участници, групирани в мултидисциплинарни екипи, за да изследват проблемите от реалния свят и да предложат решения за подобряване на градската среда.