Проф. Илиева подчерта, че GATE извършва научни изследвания в целия жизнен цикъл на данните и ги прилага към четирите си стратегически приложни области – „Градове на бъдещето“, „Дигитално здравеопазване“, Интелигентно правителство“ и „Умна индустрия“. На въпроса как политиката на държавата, включително в областта на данните и отворените данни е повлияла на работата на Института през последните 3 години, проф. Илиева представи съвместната работа на GATE със Столична община и Софияплан за създаване на цифрово копие на града за моделиране на всички процеси в него. Интегрирани са данни – демографски, за времето (температура, вятър), за чистотата на въздуха,  транспортни и други – от различни източници. Като пример за ползите от съвместната работа, проф. Илиева посочи проекта за детските градини, при който GATE на база актуални демографски данни и наличен капацитет на детските градини е приложил концепцията на параметричното градско планиране и е анализирал съществуващото състояние на мрежата от детски заведения и на дефицитите от количествена и пространствена гледна точка. След това е  приложил   алгоритъм за райониране на децата на принципа 10 минути пешеходно разстояние от местоживеенето им и е дал препоръки за подходящите парцели за разполагане на нови детски градини. Проф. Илиева отбеляза и подписаното споразумение на GATE с ДАЕУ за обмен на данни и каза, че това сътрудничество предстои да се задълбочава.

Директорът на GATE посочи индустрията и бизнеса като източници на данни, които да се споделят. Пречките пред това тя вижда в съзнанието на хората и липсата на доверие – проблеми, към които са адресирани инициативи и на европейско ниво, свързани със създаване на пространства за данни.  „GATE е хъб за България на International Data Spaces Association (IDSA). Това е организацията, която задава стандартите за оперативна съвместимост и връзката между различните данни. Като национален хъб нашата задача е да осведомим хората за тези възможности, да ги приложим технологично и да идентифицираме полезните за България бизнес модели, които да дадат добавена стойност от споделянето на данни и за бизнеса и за гражданите“, обясни проф. Илиева.

В заключение тя отбеляза, че вижда бъдещето на политиката за отворени данни в създаването на пространство от данни, където се обединяват усилията на държава, бизнес и академия с цел изграждане на една платформа за иновации, за да може тези данни да дават добавена стойност.

Другите участници в дискусията бяха Николай Минев, директор на дирекция „Единен системен интегратор“ в ДАЕУ, проф. Емануил Атанасов – ръководител на секция „Скалируеми алгоритми и приложения с Център за високопроизводителни пресмятания“, ИИКТ БАН и Тихомира Трифонова – Център за имиграция и интеграция. Модератор на срещата беше Рени Борисова, държавен експерт в ДАЕУ с опит в областта на отворени данни.

Те се обединиха около мнението, че пълноценният обмен на данни може да се постигне само при наличие на общ стандарт, формат и оперативна съвместимост на данните, а организациите трябва да бъдат стимулирани да споделят данни.