Събитието беше организирано съвместно от Института GATE към СУ “Св. Климент Охридски“ и Технологичния университет Чалмърс, Швеция.

Официални гости на форума бяха Анна Панагопулу, директор „Европейско научноизследователско пространство и иновации“ в Генерална дирекция „Изследвания и иновации“ на Европейската комисия и акад. Николай Денков, служебен министър на образованието и науката. Приветствие до форума беше получено от проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.

От името на Европейската комисия, Анна Панагопулу оцени високо постиженията на GATE. „Европейската комисия е горда да признае силния напредък на проекта GATE в България. Ние гледаме на него като на истински носител на промяната“, изтъкна г-жа Панагопулу. Тя подчерта, че темата на самия проект GATE – големи данни и изкуствен интелект – не само отговаря на най-големите обществени предизвикателства днес, но също така е в сфера от изключително стратегическо значение за ЕС и за цифровата трансформация. „GATE показва, че инвестициите и реформите в изследванията и иновациите могат да изведат страната нагоре по стълбата към върховите постижения. Гордеем се, че подкрепяме този проект”, каза в заключение Анна Панагопулу.

Министърът на образованието и науката, акад. Николай Денков, изрази радостта си, че отново присъства на събитие на GATE. „Винаги съм бил впечатлен от уменията и способностите на проф. Илиева и нейния екип да сбъдват мечти. Започнаха с нещо, което беше много илюзорно в началото и го превърнаха в нещо, което има не само ясна идея и съдържание, но и буквално приема форма – формата на сградата ви, формата на вашите основни приоритети, които ще определяте в дискусиите днес и утре. Всичко това обещава много успешно развитие на вашия институт. Така че от наша страна мога само да заявя, че Министерството на образованието и науката ще продължи да подкрепя този институт, както правеше през последните години”, заяви акад. Денков.

В приветствието си проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, изтъкна приноса на GATE за превръщането на университета в научноизследователски хъб. Той отбеляза, че GATE е нов институт, но за двете години на своето съществуване е успял значително да засили своя изследователски потенциал чрез привличане на висококачествени учени и млади изследователи не само от България, но и от други страни. Институтът е разработил и приложил амбициозна и визионерска програма за научни изследвания, водена от глобалните технологични тенденции и национални, европейски и световни приоритети за научни изследвания и иновации.

„Бих искал да изкажа своята признателност за упоритата работа и ентусиазма на целия екип на GATE дори в тези тежки времена на пандемия. Гордеем се, че GATE е част от нашия университет и ще продължим да подкрепяме дейността му.”, отбеляза проф. Герджиков.

Директорът на GATE, проф. Силвия Илиева, представи постиженията на Института за изминалата година. Тя отбеляза, че Институтът е работил усилено в четирите си изследователски области: управление, анализ, визуализация и инженеринг на данни и в четирите стратегически приложни области – „Градове на бъдещето“, „Дигитално здравеопазване“, „Интелигентно правителство“ и „Умна индустрия“. GATE изпълнява три водещи пилотни проекта – пилотен проект за града, за болестта на Алцхаймер и за откриване на дезинформация, както и 7 съвместни проекта. С 25% се е увеличил броя на изследователите, който в момента  възлиза на 37 души от 8 страни. Публикуваните нови 19  научни статии представляват ръст от 58% спрямо предишната година. Продължава изграждането на инфраструктурата със строежа на сградата на Института, развитието на платформата на GATE и създаването на лабораторията в градска среда.

Като национален хъб на International Data Spaces Association (IDSA) GATE е започнал подготовка за изграждане на българско пространство за данни. Номиниран е  на национално ниво да кандидатства за Европейски цифров иновационен хъб за данни и изкуствен интелект. Продължава още по-активно членството си в Big Data Value Association и Open Geospatial Consortium, което допринася за поддържането на високо качество и актуалност в научните изследвания. Подписани са нови споразумения за сътрудничество със заинтересовани страни.

Бъдещите планове на Института включват доизграждане на инфраструктурата и оборудване на лабораториите на GATE. Институтът ще продължи да прилага стратегията за привличане на български учени, учили или работили в чужбина, както и на млади изследователи. Ще се развиват и задълбочават партньорствата в съвместните проекти и в рамките на IDSA и ще се изграждат нови партньорства в научно-приложните области на GATE.

Двата визионерски панела на високо ниво в първия ден от събитието бяха посветени на пространствата за данни (data spaces) и етичния, обясним и надежден изкуствен интелект.

Трите тематични панела през втория ден демонстрираха как големите данни и изкуствения интелект могат да помогнат за справяне с обществени и икономически предизвикателства в стратегическите приложни области на GATE: Градове на бъдещето – цифров двойник на града, Дигитално здравеопазване и Интелигентно правителство – дезинформация. Панелите бяха открити с основни доклади от водещи изследователи и иноватори, последвани от изказвания на изтъкнати международни експерти, ръководители на изследователски екипи в GATE и дискусии.

Във втория ден на събитието изследователи от GATE демонстрираха свои резултати чрез кратки видео презентации, представени между панелите.

За участие в събитието  се регистрираха над 240 души, основно от научноизследователски институции и технологични компании.

ПАНЕЛИТЕ

 Двата визионерски панела на високо ниво в първия ден бяха посветени на пространствата за данни и етичния, обясним и надежден изкуствен интелект.

Панелът „Пространства за данни“ направи преглед на ключовите фактори, необходими за създаване на пространства за данни, постави акцент върху съществуващите предизвикателства и в този контекст изтъкна ролята на доверието при споделянето на  данни. Модератор беше Едуард Къри, вицепрезидент на Big Data Value Association (BDVA). Основният лектор, Маркос Мацас, от Международната асоциация за пространства за данни (IDSA) се фокусира върху основните стъпки за изграждане на пространства за данни и тяхното използване.

Панелистите Светлогор Киров от Държавна агенция за електронно управление (ДАЕУ), България, Радослав Ризов от Telelink Business Services, България и Силвия Илиева от Институт GATE обсъдиха условията за създаване на пространства за данни в България  и очертаха ролята на правителството, индустрията  и GATE в този процес. Изтъкната бе ролята на индустрията като доставчик на данни и необходимостта от изграждане на стратегически партньорства между заинтересованите страни.

Ирена Павлова, мениджър европейски проекти и програми в GATE, беше модератор на панела за надежден, обясним и етичен изкуствен интелект. Панелът беше фокусиран върху това как политиците, експертите по етика, индустрията и изследователите обединяват усилията си, за да реализират насочен към човека, справедлив и внушаващ доверие изкуствен интелект като основен фактор за нашето цифрово бъдеще. Участниците обсъдиха европейската рамка и препоръки в тази област, основните стъпки за постигането на етичен изкуствен интелект, актуалното състояние на отговорните научни изследвания в областта на изкуствения интелект и как индустрията внедрява решения, основани на изкуствен интелект, в своите организации.

Anna Фелендер от Центъра за устойчивост на изкуствения интелект в Швеция беше основен лектор, а панелистите бяха Галя Ангелова от Института по информационни и комуникационни технологии, БАН, Андреа Пасарела от Националния научен съвет в Италия и Андерсън Сантана де Оливейра от SAP, Франция

Трите тематични панела през втория ден бяха фокусирани върху цифровия двойник на града, дигиталното здравеопазване и дезинформацията. Панелите бяха открити с основни доклади от водещи изследователи и иноватори, последвани от изказвания на изтъкнати международни експерти и дискусии.

Панелът „Цифрови двойници на градовете: Възможности за приобщаване и създаване на добавена стойност“ представи настоящите постижения, предизвикателства и дигитални възможности на цифровите двойници на градовете като се фокусира върху тяхното използване за изграждане на по-добри за живеене, безопасни и устойчиви градове. Панелът беше модериран от Греъм Кемп, професор в Технологичния университет Чалмърс, Швеция.

Основният лектор, Туомо Туика, от Техническия изследователски център VTT във Финландия показа как споделянето на данни дава възможност за вземане на ориентирани към бъдещето решения за интелигентни градове, основаващи се на инициативите IDSA, GAIA-X и BDVA.

Стефано Де Панфилис от фондация FIWARE представи как специфичните за домейна FIWARE активатори и модели на данни осигуряват технологична база за изграждане на пространства за данни и създават предпоставки за развитието на цифрови двойници на градовете. Резултатите от сътрудничеството между Центъра за цифрови двойници на градовете в Гьотеборг и GATE в приложната област „Градов  е на бъдещето“ бяха представени от Андерс Лог от университета Чалмърс, Швеция и Десислава Петрова-Антонова от GATE. Заместник-кметът на Столична община Генчо Керезов разказа за съвместните инициативи на Столична община и GATE за подобряване на градската среда и условията на живот в града.. Последвалата дискусия се фокусира върху основните предизвикателства при изграждането на цифровия двойник като достъпа до данни, сложността на процесите и моделите, и устойчивостта.

Панелът „Възможности и перспективи в дигиталното здравеопазване“ обсъди как големите данни и изкуственият интелект подпомагат разработването на аналитични модели при изследване на болестта на Алцхаймер. Деян Палежев, ръководител на направлението „Дигитално здравеопазване“ в GATE модерира панела. Основният лектор Александър Екехарт Ърбан, доцент в Медицинския факултет на Станфордския университет, представи резултатите от нов подход за намиране на сложни структурни варианти в човешкия геном.

Участниците в панела представиха още работата по калкулатор на риска, който ще се използва като метод за предварителен скрининг за болестта на Алцхаймер, за да се избегнат скъпи и инвазивни медицински процедури. Разгледани бяха и методи на изкуствения интелект за бързо идентифициране на подходящи антисенс олигонуклеотиди за даден целеви протеин, участващ в заболяване и бяха дадени примери за прилагане на инфографики за интегриране на разнородни типове данни от различни източници.

Панелисти бяха Александър Шлип от Университета в Гьотеборг, Швеция, д-р Иван Койчев от Оксфордския университет, Великобритания и Тодор Примов от Онтотекст, България.

Третият тематичен панел „Изследване на дезинформацията и политически отговори на Балканите” беше съсредоточен върху най-новите проверки на факти, анализи и изследвания на кампании за дезинформация в България и Централна и Източна Европа. Модератор беше Калина Бончева, ръководител на направлението за изследване на дезинформацията в GATE и на групата за обработка на естествен език (NLP) в Университета в Шефилд. Основният доклад беше посветен на справянето с дезинформацията във Фейсбук (сред българските потребители) и бе изнесен от Вени Марковски, член на експертна група на Европейската комисия за справяне с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност чрез образование и обучение.

Мария Беликова от Института за интелигентни технологии Кемпелен в Словакия представи дейността на Централноевропейската обсерватория за цифрови медии (CEDMO) и изтъкна ролята на изкуствения интелект в процеса на проверка на фактите. Катарина Клингова представи проучване на GLOBSEC относно уязвимостта към дезинформация на осем държави от Централна и Източна Европа. Ралица Ковачева от СУ и Factcheck.bg говори за единствената платформа в България, посветена на проверката на факти. Милена Добрева от GATE разказа за изследването, проведено от Института, за откриване на дезинформация в българските Facebook групи и туитове и работата по създаването на инструментариум за идентифициране на дезинформация на български език.

Форумът създаде възможности за интересни дискусии и за създаване на нови партньорства.

 

Проект BG05M2OP001-1.003-0002-C01 „Големи данни за интелигентно общество“ (GATE) на СУ „Св. Климент Охридски“ се финансира по мярката TEAMING на  Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ и съфинансира по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

 

Официалното откриване на събитието можете да видите тук: https://www.youtube.com/watch?v=tDINWqC6lAc

Панелите можете да видите тук:

https://www.youtube.com/channel/UCNA5-xfGfopuysVZ4YzNcDQ/featured