Целта на събитието беше да покаже какви решения могат да предоставят новите технологии и инструменти за проверка на факти. Акцентът беше върху ролята на изкуствения интелект и използването на големи данни в откриването на невярна информация.

Конференцията беше открита от Божидар Божанов, Министър на електронното управление на Република България (в оставка). Той изтъкна, че мащабите на проблема с дезинформацията, особено във Фейсбук, към момента са неясни.  „Дезинформацията не е нов проблем. Сега обаче има технологичен слой, чрез който тя се разпространява и съответно механизмът на разпространение трябва да намери  технологично решение“, каза Божидар Божанов.

Събитието бе разделено на две сесии – технологична и практическа. Технологичната сесия представи решения, предложени от ИТ компании, за откриване на дезинформация. Практическата сесия беше фокусирана върху предизвикателствата пред информационните специалисти при проверката на фактите.

Доц. Милена Добрева, изследовател в GATE, беше модератор на сесията за ролята на технологиите в борбата с дезинформацията и пропагандата. В нея Дени Тисо, главен редактор на Medialab, Агенция Франс Прес (АФП), представи инструментариума, използван от Агенцията за анализ на текстова и визуална информация в социалните мрежи. Андрей Тагарев, Data Scientist в Ontotext, разказа за работата на компанията в борбата срещу дезинформацията.  Васил Шивачев, Оперативен директор в Identrics, сподели опита на компанията в изграждането на инфраструктура, която да наблюдава източниците на информация – социални и други медии. В момента се наблюдават над 100 000 източника на информация. Експерти на фирмата са установили рязка ескалация на езика на омразата в коментарите под статии, форуми и блогове в медийни и социални платформи. Постигнали са 80% успеваемост да разпознават реч на омразата по стила на написаното съдържание. Създадени са средства за разпознаване на езика на омразата в коментари на български език. Други подходи за откриване на дезинформация са клъстера от медии, които повтарят една информация, както и анализа на източника на информация. „Комбинацията от тези инструменти може да помага на хората да взимат правилни решения“, каза г-н Шивачев.

Силен интерес сред аудиторията предизвика опитът за картографиране на българското медийно пространство чрез Фейсбук, представен от Никола Тулечки, Data Scientist към FactCheck.bg/Dataforgood.bg.

Практическата сесия „Предизвикателства пред информационните специалисти при проверка на фактологията на данните“ беше модерирана от журналиста Миролюба Бенатова. В нея Ралица Ковачева, главен редактор във FactCheck.bg, ясно дефинира ролята на технологиите и на човешкия фактор за откриване на дезинформация. Според нея „технологиите могат да ни алармират за нещо съмнително, а проверката трябва да се прави само от хора“.  Тодор Галев, директор по научна дейност в „Центъра за изследване на демокрацията“ изтъкна, че едно от големите предизвикателства е откриването на т.нар. дезинформационни наративи. Той изтъкна, че в борбата с дезинформацията ключови са данните и основната цел е „да работим с институциите, за да излезем от нашия балон“. Доц. Милена Добрева, изследовател в Институт GATE, разказа за  Европейската обсерватория за дигитални медии (ЕДМО) като част от усилията на Европейския съюз за борба с дезинформацията. Росен Босев, Fact Checker в Агенция Франс Прес, сподели какво правят проверителите на факти в АФП. Според него един от съществените проблеми с дезинформацията в България е представянето й като гледна точка, като мнение.

Над 80 души взеха участие във форума.

„Горди сме да бъдем съорганизатори на тази конференция, с която от една страна надграждаме в партньорските си отношения с Ontotext  и Identrics и от  друга доказваме ангажираността си към темата за дезинформацията, по която работи нашият институт“, заяви проф. Силвия Илиева, директор на Институт GATE.

За да продължат дискусията в онлайн среда, организаторите канят всички заинтересовани да се присъединят към специално създаден канал на адрес: https://tech-against-disinfo.slack.com/