На Горещия стол Ирена Павлова отговаря на въпроси, свързани с това как технологиите на изкуствения интелект промениха света и какво следва. Тя отбеляза, че споделянето на данни е много важно, ако искаме да направим по-надеждни и верни резултатите, които инструментите, базирани на изкуствен интелект, ни дават и които вече се използват в името на това да живеем по-добре и по-устойчиво.

По отношение на разумното използване на технологиите Ирена Павлова отбеляза, че съкратеният цикъл на излизане на нови технологии на пазара не предполага гарантиране на надеждност и сигурност. ”Европа прие регулации за изкуствения интелект, за да се опита да наложи стандарти за съществуващите и развиващите се системи и технологии, но тези регулации ще трябва да се адаптират динамично, защото ще са остарели за технологиите, които излизат на пазара, поясни тя“, коментира още тя.

Проф. Десислава Петрова-Антонова се включи в дискусията „Как трябва да изглежда един съвременен град през 2034г.?“ заедно с Иван Гойчев, зам.-кмет в Направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“, Столична община, Кирил Кирилов, управител, Kalos Estates, арх. Ангел Захариев, съосновател на „А и А Архитекти“, Мартин Янев, управляващ партньор, ACME, модерирана от Иван Велков, президент на FIABCI България, Председател на УС на БГФМА и член на УС на БСК.

Проф.  Петрова- Антонова разказа за методологията на създаване и ползите от разработването на цифров двойник на София, като първият район по който се работи е Лозенец. Тя разясни още, че първият 3D модел на града е базиран на отворен стандарт и се обогатява непрекъснато от различни динамични данни от сензори, разположени в столицата. На база на данните и симулациите се извършват анализи на градската среда и тези знания могат да бъдат използвани от институциите и гражданите в планирането и осъществяването на реални действията за развитието на устойчива градска среда и начин на живот.